Тази седмица игрището в Карнусти ще е домакин за 8-ми път на Откритото първенство и се очаква да предложи сериозен тест за най-добрите голфъри в света.
Карнусти е игрището с най-голяма дължина от всички, които са домакин на Откритото първенство и е считано за едно от най-трудните, особено ако има вятър. През годините едни от най-драматичните моменти от историята на Откритото първенство на Великобритания са ставали на игрището край бреговете на Ангъс и в по-долните редове ще си припомним някои от тях.
През 1931 г. Карнусти за първи път е домакин на Откритото първенство на Великобритания по голф, а победител е небезизвестният Томи Армър, който успява да стигне до победата след като наваксва пет удара изоставане в последния ден. Хосе Хурадо остава на един удар от победителя Армър, а Пърси Алис и американската голф легенда Джийн Саразън си поделят третото място.
През 1937 г. сър Хенри Котън печели своя втори Открит шампионат като успява да се справи с конкуренцията на всички членове на американския отбор за купа Райдър, който само преди седмица побеждава отбора на Великобритания с 8 на 4 точки. Сред опонентите на Котън са шампионът от Мастърса Байрън Нелсън, който завършва на пето място и шампионът от Откритото първенство на Америка Ралф Гулдал, който завършва на 11-то място заедно със Сам Снийд. Тук е и друг мейджър победител – Дени Шът, който завършва на 14-то място.
Деветкратния победител в мейджър турнирите Бен Хоган печели единстветата си титла от Откритото първенство през 1953 г. в Карнусти. Хоган печели с 4 удара преднина пред Питър Томсън, Дей Рийс, Антонио Серда и аматьора Франк Странаха. Хоган е едва един от четиримата шампиони на Откритото първенство, които успяват да подобрят резултата си във всеки следващ кръг на турнира (73-71-70-68).
През 1968 г. южноафриканецът Гари Плейър печели втората си титла от Октритото първенство като успява да се справи с конкуренцията на новозеландеца Боб Чарлз и великия американец Джак Никлаус. Тази победа е общо петата мейджър титла на Плейър, който през 1965 г. успява да постигне голям шлем, спечелвайки по един от всички четири мейджър турнира. През тази година за първи път е въведен кът след 54 изиграни дупки, което оставя само 45 играчи за последния кръг в неделя.
Дебютантът Том Уотсън печели първата си от общо пет титли на Открития шампионат през 1975 г. след като побеждава в плейоф на 18 дупки австралиеца Джак Нютън. Това е последният път, когато за определяна на шампиона в турнира се използва плейоф с продължителност от 18-дупки. След това е въведен плейоф с по-къса продължителност от 4 дупки, който се използва и днес.
През 1999 г. местният любимец Пол Лоури влиза в историята след като успява да навакса изоставане от десет удара след третия кръг на турнира и стига до титлата след плейоф с французина Жан Ван де Велд и американеца Джъстин Ленърд. Турнирът от 1999 г. ще се запомни със срива на Жан Ван де Велд, който успява да пропилее сериозна преднина и след тройно боги на последната дупка едва успява да стигне до плейоф за титлата.
За последно Карнусти е домакин на Откритото първенство през 2007 г. , когато титлата отново е решена след плейоф с участието на Сергио Гарсия и Подрейг Харингтън. Харингтън започва финалния ден на шест удара зад водача Гарсия, но стабилната му игра му дава солдина преднина една дупка преди края. На последната 18-та дупка Харингтън праща топката си два пъти във водата, а резултатът е двойно боги и плейоф с Гарсия. На един удар зад тях остава аржентинецът Андрес Ромеро, който прави страхотен кръг, но двойно боги и боги на последните две дупки го оставят извън плейофа и борбата за титлата.
Харингтън печели плейофа, а с това и първата си от общо три победи в мейджър турнирите.
